Пандемия и прошка

Епидемия – не очаквах точно тази дума да изскочи пред очите ми, докато разлиствам един от любимите си „указатели“ за метафизичните причини на болестите („Твоето тяло казва: Обичай се!“ на Лиз Бурбо). И ето ти находка: „Открай време епидемии са засягали голям брой хора. От метафизична гледна точка можем да направим извода, че разпространението на дадена епидемия е пропорционално на народното вярване, което я поддържа. Всички онези, които са засегнати от епидемията, трябва да разберат злото, което си причиняват, като позволяват да ги завладее начинът на мислене на другите.

Това обяснение е приложимо най-вече към вида епидемия, която отнася хиляди хора за относително кратко време – за няколко седмици или няколко месеца.

Според мен съществуват множество болести, станали епидемични – ракът, СПИН, диабетът, мускулната дистрофия, сърдечните болести, астмата и т.н., защото засягат милиони хора всяка година и броят им продължава да нараства, въпреки големите изследвани на учените и фармацевтичните компании. Можем да направим заключението, че сигурно съществува нещо друго, което човекът трябва да направи. Това друго нещо е единствено ОБИЧТА КЪМ СЕБЕ СИ чрез истинската ПРОШКА.“

Интересно звучи във време на социална изолация, заради COVID-19, нали? Още по-разтърсващото е, че това, дето го живеем днес, е пандемия – т.е вид всеобхватна епидемия, чийто дом е светът. Не говорим за народопсихология, културни обусловености или ограничаващи убеждения, обхванали татковината.

Явно повсеместно сме се объркали по отношение на обичта и прошката. А в тези неща винаги движението е отвътре навън. За да можем да обичаме другия или да му простим, трябва да обичаме първо себе си и да съумеем да си простим. А обичта някак покълва в прошката и обратно, и колелото върти ли, върти, докато се излекуваме от собствените си страхове, убеждения, слабости, травматични опитности, които ни карат да страдаме, да реагираме…

И как става магията с излизането на чисто? На мен лично най-много ми помага да се старая да се приемам такава, каквато съм сега, знаейки, че е временно. Приемайки се днес, с всичките си кусури и недостатъци, си давам шанса утре да съм се една идея по-добра, и утре пак така…

Другият стълб към прошката към себе си (а той е основен, за да е възможна тази към другите), е ДОВЕРИЕТО. За мен да се свържем с доверието означава:

  • да се докоснем до вярата, че Вселената/Животът е на наша страна и че тя знае какво прави.
  • да отпуснем контрола и опитите да поправяме нещо, което не е по силите ни и да дадем възможност нещата да заработят в наша полза
  • да живеем в настоящето.

Каня ви да направим стъпки, практики и медитация към Свързване с доверието заедно в онлайн среща на 9 април, четвъртък. Подробностите са тук: https://bit.ly/2x2XIuK

Ако пък ви е интересно да научите още за холистичния поглед към пандемията, на която сме съвременници, вижте интервюто:

Благодаря ви, че четете този текст, ще се радвам да го споделите!

Мили дами, където и да се намирате, присъединете се към Online Женски срещи за подкрепа и медитация в четвъртък, за да се отпразнуваме себе си и живота!

Мамо, връщам ти твоята болка!
Гняв по Великден
Затвори

Последвай ме

Навигация
Затвори

Моята количка

Радваме се да те видим отново !

Парола ще бъде изпратена на вашият email адрес.

Вашите лични данни ще бъдат използвани за подобрена ползваемост на този сайт, за да управлявате достъпа до профила си, както и за други цели, описани в нашите Правила за поверителност и "бисквитки" политика на поверителност политика на поверителност.

Вече имате профил?

Категории