Познато ли ви е усещането да е стараете много за някой, защото ви е скъп, а в замяна той да пуфти недоволно и да върти очи?
А да се опитвате да сте максимално мили и подкрепящи, без да се натрапвате, а отсреща да получавате упреци и възмущение?
А каква емоция ви носи чувството, че каквото и да направите за този човек, все ще е грешно?
Забелязала съм, че имам огромна толерантност към „чуждите“ хора – както и да се държат, мога да се свържа с идеята, че поведението им е продиктувано от раните, които носят и да не го приемам лично.
По-трудно ми е, когато става дума за близките ми, а когато описаното поведение, идва от дъщеря ми, кръвта ми завира на секундата и Яростта ми става първа приятелка. Направо имам чувството, че ще ми експлоадира главата. Знам, че зад маската на Яростта обикновено се крие Тъгата, но това не прави нещата по-леки. Напротив – палитрата от емоции се разгръща с времето и утежнява отношенията.
Днес попаднах на статия на Светлана Доброволска, публикувана в obekti.bg, наречена „Тревогата и гневът на майката отнемат от силите на детето й“ (в превод на Таня Темелкова) и реших да ви я споделя. Така напомням на вас и на себе си, че в каквато и ситуация да сме, винаги имаме избор как да я приемем:
„Днес се обръщам именно към родителите, защото става дума за това КАК се усеща искрената любов към децата в моменти на „некрасиво“ поведение и КАКВО ни дава това в края на краищата.
Искам да кажа, че моят характер е такъв, че аз никога не съм била склонна да се възхищавам от децата като „явление на природата“. Затова отлично разбирам родителите, които „побесняват“ от детски крясъци или инат, уморяват се от невниманието или разсеяността на децата си, не могат спокойно да гледат безредието, нехайството и неорганизираността на своите чеда…
Но, за щастие, за мен бе винаги очевидно и другото, а именно това, че от всяко дете може да се очаква само това, което то в даден момент представлява, а не това, което очакват от него околните. Ако искате да промените поведението на детето – променете това, което то чувства, мисли, умее. А как да се направи това, ако неговото „несъвършено“ поведение вбесява и дразни родителя? В такова състояние дори към животните не трябва да се пристъпва – няма да се получи никакво дресиране! А какво остава за възпитанието!
Тук ще са ви от полза моите съвети.
Веднъж, в една тъмна есенна вечер на автобусната спирка чаках моята дъщеря-тийнейджърка след мач в центъра на града. Беше мокро и ветровито, телефонът й „мълчеше“ (както обикновено), аз с нетърпение се вглеждах в пътниците на всяка пристигаща маршрутка и малко по малко „кипвах“.
– Изобщо не цени моето отношение към нея! На кого в тази възраст позволяват да отсъства от къщи до толкова късно? А на всичко отгоре тя и закъснява!
В главата ми започнаха да се оформят изобличителни диалози (О, аз умея да говоря доста аргументирано). След това започнах да преценявам от какво мога да я лиша с „възпитателна цел“. Дойдоха ми наум и други случаи на недооценяване на „родителския ми подвиг“ и т.н. (всичко това за 10 минути). И изведнъж си зададох простичкия въпрос, който много помага в такъв момент: „Какво чувствам в момента?“
– Злоба!
„Детето закъснява. Може да се е случило нещо? Тогава за нея ще е особено важно да се почувства уверена и защитена (нашето вътрешно състояние създава окръжаващата ни действителност), а какво й изпращам аз в момента от своето майчино сърце?
– Удар под кръста!
Тревогата и гневът на майката ВИНАГИ отнемат от силите на детето!
И разбрах, че се държа стереотипно и глупаво. Ако искаш някой да се върне по-бързо у дома, няма значение дали е дете или възрастен, трябва да излъчваш към него любов и радост, а не гняв и раздразнение.
Това се прави много просто: трябва да си припомните този човек ЩАСТЛИВ! С всички визуални подробности, с усещането на радост и благодарност за съществуването му в твоя живот.
И веднага, без да се замисля, започнах да визуализирам: видях ликуващата си дъщеря на училищната сцена, допълних с „кадри“ от аквапарка, с тортата от рождения й ден.. и изведнъж видях моето момиче, слизащо от маршрутката с радостни възгласи към мен: „Нашите победиха“. Поех си дъх с облекчение, прегърнахме се и тръгнахме към дома.
Любувах се на дъщеря си, на сияещите й очи, развяващата й се руса коса, слушах възбуждащите подробности за състезанието, а мислех как все пак трябва да й обърна внимание за закъснението. Но не за сметка на радостта – това щеше да бъде просто свинщина, а и моята злоба се бе изпарила. И така аз проумях, че за нея моят „великодушен“ жест за разрешението да закъснее е само свидетелство за моята разумност, а не „глътка свобода“ (което е типично за съвременните деца – те всичко приемат като задължение и не се притесняват да разчитат на повече). Затова аз просто й разказах за моята метаморфоза на спирката, как от „раздразнителна“ майка за превърнах в „ангел-хранител“ и как всичко свърши добре.
Знаете ли какво ми отговори дъщеря ми?
„Е, мамо, ти си герой! С твоя задръстен ум все пак си ме разбрала. Много съм ти благодарна и ще се постарая повече да не те притеснявам!“
Оттогава минаха две години и аз действително съм нямала поводи за вълнение – дъщеря ми винаги е „във връзка“ с мен. Когато се променя състоянието на едната страна, неизбежно се променя и поведението на другата страна!
Ако в момент на типична конфликтна ситуация(от детска истерийка до пререкания с подрастващия) родителят е способен мислено да си припомни детето си щастливо и предизвикващо у него, родителя, радост и възхищение – конфликта ще бъде избегнат. Неочаквано за себе си ще видите ситуацията от друга гледна точка и компромисът ще бъде намерен от само себе си! Това сработва в най-различни ситуации, при всяка възраст.
Но трябва да се подготвите:
· Запишете на лист не по-малко от 15 точки като отговор на въпроса: „Какво предизвиква в мен радостни чувства при наблюдението на моето дете, какви негови качества, особености, действия?“ Например, съобразителност, незлопаметност, смешно си мърда пръстите на краката, обича животните, умее да рисува смешни личица и т.н.
· Спомнете си няколко ситуации, когато детето ви изпитва радост и щастие (скача на батут, милва кученце, радва се на новогодишен подарък). Важното е вие самите радостно да наблюдавате този образ. Т.е. образът на детето да е такъв, че на вас да ви е леко да изпитвате към него най-топли чувства. Добре „разгледайте“ тези ситуации: запомнете „декора“, аромата, звуците. Колкото по-ярък е образът, толкова по-лесно ще избутате негативните чувства в необходимия момент и това ще прекъсне зараждащия се конфликт.
· Всеки един момент, когато сте доброжелателно настроени към детето, прегръщайте го, усмихвайте му се. Казвайте му, че го обичате. Не се притеснявайте! Дори ако чиниите не са измити и обувките на са изчистени! Повярвайте – за детето това е действително не е важно, но за любимия човек ти се иска да направиш и едното и другото, а за недоволния – точно обратното. Проявявайте любовта си и оставете време на детето за отговор чрез постъпки. Доверявайте се на сърцето си!
Тогава неизбежните в семейството моменти на разногласия ще станат само „задачки“ по остроумие и атмосферата в дома ще се преобрази!“
Свързвам се с всичко написано и знам, че работи – иска се обаче постоянство в поведението и излизане от очакването, че детето е длъжно да оценява това, което правим за него. Наша е отгооврността да си намерим границата и да не даваме системно повече, отколкото бихме искали. Така шансът да влезем в ролята на грижовната жертва, която е изразходила всичките си сили и иска да бъде почитана, намалява.
Нека имаме повече осъзнатост и грижа за себе си, а останалото ще се подреди!
Ако текстът ви докосва, ще се радвам да го споделите!
Ако пък искате да се погрижите за себе си и сте дама, присъединете се към онлайн Женски срещи за подкрепа и медитация – всеки четвъртък, от 19 часа! Предстоящите теми, вижте тук: http://bit.ly/34ePqMU
снимка:Pinterest
