снимка: LuckyBusiness | Getty Images
Знаете ли, че негативните думи „изпращат” съобщения в мозъка и частично блокират мозъчни центрове, в които се осъществява мисловна и логическа дейност?
А можете ли да предположите какво е въздействието на думи като: бедност, болест, смърт?
Когато аз лично направих експеримента в група от 40 жени, които помолих да затворят очи и да чуят тези думи, произнесени от мен, реакциите бяха, че в тялото се усеща: стягане, свиване, напрежение, страх, скованост, болка, дори сърцебиене, притискане в гърлото, треперене, ужас…
Дори да сме много меки, можем да обобщим, че въпросните думи провокират безпокойство и оказват отрицателно въздействие, дори когато не са изречени от нас самите.
А какво става, когато имаме напрягащи мисли? Фактите говорят, че дори ако мислите за събитията не са свързани с текущата ситуация (т.е. в момента никой реално не е болен, а просто се тревожим от възможността това да се случи), хипоталамусът и амигдалата реагират на тях точно така както ако заплахата беше реална. Казано накратко – в известен смисъл мозъкът не различава фантазията от действителността. Това е и лошата, и добрата новина. От една страна, защото очевидно можем да се „зомбираме“ сами в страховете си и да циклим в негативни мисли като си причиняваме сериозна щета на психичното и физическото здраве. От друга страна – ако съумеем да се дисциплинираме и да „прожектираме“ на ума си подкрепящи и успокояващи картини, имаме сериозен шанс да заживеем с повече лекота.
Ще те попитам направо: Иска ли ти се понякога да можеш да изключиш главата си? Ей така, да й натиснеш копчето на позиция off и всички мисли, тревоги, страхове да изчезнат? Мисля, че мога да предположа естеството на отговора. За много хора да заглушат „гласовете в главата си“ е толкова важно, че се приспиват с хапчета, други се напиват до безпаметност, трети работят до припадък и все са заети, четвърти са дружки с наркотици и опиати… Получаваш като екстра затруднено функциониране, да не кажа самоунищожение. Пристрастените твърдят, че е толкова хубаво там – отвъд, че нямат желание да се връщат.
Има и полезни начини да се изключиш – секс, медитация, катерене до някой връх, приятни занимания. Вие сигурно ще добавите още. Проблемът е, че нищо не трае вечно. Е, четох за някаква Лиз от Сиатъл, която попаднала в спешното след 3-часов оргазъм, ама нещо не мога да си го представя докрай…
За да върнем сериозността на експозето – ето статистически факти: Според учените мозъкът ни обработва по около 60 000 мисли на ден – по една мисъл на секунда, докато сме будни. И сякаш това не е достатъчно, за да ни омаломощи, изследователите показали, че 80% от от обичайните мисли на нормалния човек са отрицателни. Ако сте добри по математика, вече сте пресметнали, че 45 000 негативни мисли минават всекидневно през ума на повечето хора. В случай, че не сте на “ти” с числата, повтарям резултата – 45 000 негативни мисли. И то в един нормален ден. Какво остава за случаите, когато имаш някакъв проблем – болен си, загубил си работата си, връзката ти се руши или не знаеш как точно ще си платиш наема този месец?
От всички страни ни повтарят, че нашите мисли и чувства творят заедно чрез закона за привличането нашата реалност. Получаваме това, което сме си “поръчали” чрез тях. Та какво си мислиш в момента? Какво говориш на себе си? Излиза, че шансът да е нещо хубаво е 20%. Самозакопаваме се дружно значи…
Ако някой, който обичаме, има проблем, бихме ли му казали: “лоша работа, не знам как ще се справиш?”. Едва ли! Бихме го окуражили и мъдрували за изход, вместо да се тюхкаме. Тогава защо не го правим за нас самите – най-ценното, което имаме?
Освен, че негативните мисли те карат да се чувстваш като затворен в капан, няма и как да помогнат. И тук не говорим за това да си промиваме мозъците и да се самозаблуждаваме, че всичко е цветя и рози. Проблемът е, че като сеем ветрове, ще пожънем бури, като виждаме само магарешки бодили навсякъде по пътя няма как да носим букет от рози накрая.
Мислите, емоциите и телата ни са свързани и колкото повече си повтаряме, че нещо е трудно, толкова повече се затяга примката. Това е все едно да включиш колата си на задна скорост и да искаш да изпревариш някой пред теб.
Изходът? Да намерим своя начин да елиминираме негативните мисли.
Да се застъпим за себе си – нека да си говорим така, все едно говорим на най-добрия си приятел – с обич, с подкрепа и с вяра, че струваме много и заслужаваме най-доброто.
Да бъдем осъзнати – за подводните камъни, които си залагаме неусетно всеки път като се гневим, като се самосъжаляваме и се чувстваме жертва на обстоятелствата.
Да вярваме, че мечтата/промяната ни е възможна – представяте ли си къде щяхме да сме, ако някой преди нас не беше си наумил, че можем да се чуваме, дори когато сме на хиляди километри, че можем да сме свързани в мрежа, дори да сме на различни континенти, че можем да стигнем звездите? Моите мечти не са толкова невероятни. А вашите?
Да се заобиколим с хора, които ни подкрепят в начинанието- наша е властта да определяме с кого и колко ще общуваме. Казват, че нашите постижения са средностатистическото от сбора на тези на петимата души, с които прекарваме най-много време. Неусетно заприличваме на средата си, така че с чиста съвест можем да дадем червен картон на мрънкащите, недоволни и песимистично настроените хора. Няма как да променим мирогледа им, но можем да изберем дали да станем като тях.
Да се заобиколим с хора, с които сме от една порода – дали говорим за колегите в офиса или за нашия лекар, за да бъдем добър екип е важно да гледаме в една посока и да вярваме, че резултатът, към който се стремим, е постижим.
Да бъдем благодарни – за възможностите, за всичко, което сме и което имаме, за уроците, които научаваме. Винаги има нещо хубаво – и в мъката, и в загубата и в най-тежките мигове. Те ни карат да променяме себе си. Често от дистанцията на времето най-големите ни врагове се оказват наши учители. В крайна сметка нищо не си отива, докато не ни научи на това, което трябва да знаем.
От нас зависи. Както казва Далай Лама – “Когато ти се струва, че всичко около теб се обърква, това значи, че нещо хубаво търси място да влезе в живота ти”. Разбира се, можеш да вярваш и в обратното – че си Марко Тотев и все на теб ти се случват гадни неща. От теб зависи – и какви ще се мислите ти, и резултатът. Другото са извинения.
И за последно, като подарък, любимата ми техника – Метод на ластика.
Научих за това хитроумно изобретение от Робин Шарма. Простичко е – слагаш си един ластик от тези, с които завързват магданоза в зарзаватчийниците на китката. Всеки път, когато в главата ти се появи негативна, източваща енергията мисъл, дръпваш ластика. Със силата на навика, мозъкът започва да асоциира болката с негативното мислене и съвсем скоро и сами ще забележите, че имате значително по-позитивни мисли. Учим се чрез болка, уви! Тази поне е за добро.
Защото е доказано, че негативните мисли активират участъци в мозъка, свързани с чувството на депресия и тревожност, докато положителните имат успокояващ, балансиращ ефект. Вероятно вече и сами си направихте извода, че отровата, която струи от мозъка ни, прониква в цялата ни физиология и кани на гости в тялото ни всякакви болести и неразположения. А нали все си пожелаваме здраве, особено напоследък…
Предлагам да спрем да се правим на жертви на другите и на обстоятелствата и да поемем рула на собствения си живот. Като за начало да дисциплинираме умовете си. Готови ли сте? Взехте ли вече ластика?
Благодаря ви, че четете този текст, ще се радвам да го споделите!
Мили дами, където и да се намирате, присъединете се към онлайн Женски срещи за подкрепа и медитация в четвъртък, за да се отпразнуваме себе си и живота!
