“Страхът няма да те спаси от гадостите, само ще направи по-неприятен вкуса на обяда ти, преди да се върнеш в офиса, за да откриеш, че смятат да те уволнят.” – тези думи на Вивиан Уестууд, придобиват странна актуалност напоследък.

И понеже наистина вярвам, че в страха няма почти никакъв смисъл, освен да сваля имунитета и да ни сковава, много се свързвам с репликата на шармантната дама, с огнена коса и неподражаем стил.

Понастоящем Вивиан Уестууд върви към своя 80-годишен юбилей и я определят като родоначалник на пънк модата, знакова фигура в цялостния облик на индустрията, независим дизайнер със собствен и запомнящ се почерк… Тя е еколог и активист, все още се предвижва  из Лондон с колело. Най-впечатляващото от щурия й и шарен образ, е уникалната й философия, която е изцяло на страната на Живота.

Споделям ви нейните 10 правила с убеждението, че следвайки ги, имаме шанс да грабим от Живота с пълни шепи и да му отдадем цялата си любов и потенциал. Да, някои от тях са крайни, други – могат да бъдат оборени с трябва/не трябва, може/не може, редно/нередно. Ще се радвам обаче, ако четейки ги, можем да поразклатим онази твърде предпазлива част от нас, която все ни нашепва: „Внимавай! Помисли какво ще кажат хората?!“

Мисля си, че най лошо би било, ако хората нямат какво интересно да кажат за нас, защото сме твърде добри, кротки и съобразяващи се… Време ли е да кажем “Да” на Живота? А “Да” на себе си? И най-дългият път си има край, да не забравяме!

Ето ги и житейските  правила на Вивиан Уестууд. Не  ги мислете, почувствайте ги :

 1. Стреми се към невъзможното. Винаги!
“Вдигни летвата високо над всички останали. Никой не ми е казвал, че ще се превърна в това, което съм днес. Аз не съм го и очаквала. Просто винаги съм знаела, че съм родена, за да бъда необикновена.”

2. Приемай обстоятелствата!
“За мен животът е постоянно преминаване през различни етапи. Наясно съм, че всичко има начало и край. Срещаш някого, той те прецаква, не ви се получава. Стиснете си ръцете и продължи напред. Това просто не е твоят човек, колкото и да се тръшкаш.”

3. Не бъди моралист!
“Оу, те са най-страшните. Трудно ми е да общувам с моделки, журналистите са досадни, снобарите са скучни, гейовете ме дразнят, съучениците ми са вече превъртели, но моралистите са най-страшни. Моралът е неприличен като средния пръст. Всички го размахват като нещо не им е наред.”

4. Не отлагай!
“Не спирай, не почивай, не отлагай. Утре може да припадна в колата или да се удавя във ваната. Затова днес трябва да свърша всяка глупост.”

5. Не давай обяснения!
“Никога не гледам назад, никога не искай от мен да се откажа. Не харесвам историята, тя и без това е написана на хиляди страници. Моето време никога не е било, то винаги е.”

6. Хич да не ти пука!
“Страхът няма да те спаси от гадостите, само ще направи по-неприятен вкуса на обяда ти, преди да се върнеш в офиса, за да откриеш, че смятат да те уволнят.”

7. Не спестявай!
“Харчи толкова, колкото имаш. Пестенето е като да бъдеш мишка в ресторант. Имаш достатъчно храна около себе си, но все пак си мишка и ядеш като такава. Не са нужни повече обяснения”

8. Пътувай!
“Моите пари са вкъщи, в дрехи, във вечери, дори и във фалшиви приятелства. Но моето богатство е в пътуванията. Не бих могла да ви разкажа за тях. Да не би да искате да го получите наготово?”

9. Любовта трябва винаги да бъде лесна!
“Никога не съм правила опит да получа любов. Тя не е трофей. Любовта трябва да е лесна и да идва от само себе си. Другото е преследване и изнасилване, което обикновено завършва със самоубийство или в най-добрия случай с рецепта за по-силни успокоителни.”

10. Обичай себе си!
“Дано тази любов да не бъде несподелена. Защото тя е най-голямата. Обичай се, глези се, разхождай се гола, гледай се с часове пред огледалото.”

Дори само последното да направим, пак ще има смисъл, защото на никой не можем да дадем нещо, което не даваме на себе си. За да обичам теб безусловно и от сърце, е нужно да обичам себе си по същия начин. Ако обичам теб, но не мога да направя същото за себе си, отчаяно ще се нуждая от твоята любов, одобрение, внимание. Те ще ми трябват, за да напълнят бездната в мен. Лошото е, че тя е бездънна и каквото и да дадеш ти, ще е недостатъчно, преди да му постеля с моята любов към мен самата…
Нека обичаме себе си, това би направило и живота на другите по-лесен!