Недостатъкът, който съсипва живота ни

Обичам притчите! Те носят уроците на живота и ни ги преподават деликатно и ненатрапчиво, по начин, към който сме генетично адаптирани да учим. Народните предания, легенди, песни, са съхранявали и предавали историята на човечеството векове преди да има писменост.

Попадали ли сте на историята как Бог създал жената? Не онази за Адам и реброто му, а  по-поетичната версия, според която…

Когато Бог създавал жената, той работил късно на шестия ден.
При него дошъл един ангел и го попитал:

– Защо отделяш толкова много време за това?

Господ му отговорил:

– Виж само колко различни изисквания трябва да изпълня, преди да я сметна за готова. Тя трябва да се мие лесно, но да не е пластмаса, да има над 200 подвижни части и при това да се движи грациозно. Трябва да се лекува сама, когато е болна. Да работи по 18 часа на денонощие. Трябва да има само две ръце, но да може да прегръща с тях едновременно няколко деца, и то така да ги прегръща, че да излекува всяка болка, независимо дали е душевна или са си ударили коляното.

Ангелът бил впечатлен.

– Това стандартен модел ли е? Но това е невъзможно! Цялата тази работа не може да се свърши за един ден. Отложи я за после.

– Не – казал Господ. – Ще я довърша днес и тя ще бъде моята любимка.

Ангелът се доближил и докоснал жената.

– Господи, но тя е толкова нежна!

– Да, тя е нежна, но освен това съм я направил и много силна. Не можеш да си представиш дори колко неща може да издържи и преодолее. Изглежда ранима, но крие в себе си огромна мощ.

– А тя може ли да мисли?, попитал ангелът.

Бог казал:

– Тя може не само да мисли, но и да се аргументира и убеждава.

Ангелът докоснал бузите на жената.

– Господи, мисля, че тази тук е дефектна, струва ми се, че тече.

– Не, тя не е дефектна, поправил го Бог и продължил: Това са сълзи.

– Те за какво са? попитал ангелът.

– Те са израз на нейната тъга, нейната любов, нейната самота, нейните страдания и нейната гордост.

Ангелът бил наистина впечатлен.

– Господи, ти си гений! Помислил си за всичко. Жената наистина е невероятна!

– О, да – казал Бог. Тя има сила, с която може да удиви мъжа. Тя може да се смее, когато й се плаче. Тя може да се усмихва, когато я е страх. Тя ще помага на друг, когато самата тя има нужда от помощ. Само един неин поглед е способен да направи онова, което мъжът не може да постигне…

Ангелът занемял и гледал жената като омагьосан. После Господ въздъхнал:

– Тя все пак има един недостатък, който може да й съсипе живота, ако тя сама не го поправи.

– Какъв е този недостатък?

– Тя не си знае цената… 

Хубава притча, нали? Струва ми се обаче, че към основния ни недостатък, че не си знаем цената, можем да добавим още един много съществен: Жената се склонна да се увлича в това да се грижи, да отглежда, да подкрепя! Прави го с неподозирана жертвоготовност ден след ден, месец, след месец, години…  Мотивът е любов, а убеждението, че чрез това си поведение тя е в услуга на другите и това непременно е нещо хубаво.

Сигурна съм, че в момента някои от вас повдигат изненадано вежди и възмутено питат: “А не е ли?!”

Е!, когато е в нужната доза, не е равно на пренебрегване на себе си и не е УПРАЖНЯВАНЕ НА КОНТРОЛ. Не си даваме сметка, че често зад грижата за другите, подкрепата към тях, решаването на проблемите и разплитането на ситуациите вместо тях, стои подсъзнателният стремеж да бъдем нужни, незаменими, безценни. Това от една страна привързва другите към нас, от друга – вдига самооценката ни и важността ни в собствените очи, а от трета – помага ни да държим юздите и да управляваме.

Живеем в дуален свят, в който сянката се съдържа в светлината. Дори най-алтруистичните действия носят и друга, вторична полза за този, който ги прави. И това не е беда. Проблемът е, че когато контролираме (помагайки) ние пречим на човека да разгърне собствените си компетенции и да взима сам решения. Превръщаме го в детето, което не може само да си връзва връзките на обувките, защото майката го прави по-бързо и по-добре. После се чудим защо децата ни се подценяват, трудно вземат решения и проявяват странна скромност, когато се очаква да се заявят.

А да намесвам ли мъжете и резултатите от свръх обгрижването ни към тях? До къде докарваме с тази ни жертвоготовност смелите и решителни младежи, в които се влюбваме?  Това е повод за размисъл за всички ни…

Благодаря ви, че четете този текст, ще се радвам да го споделите!

Мили дами, където и да се намирате, присъединете се към онлайн Женски срещи за подкрепа и медитация в четвъртък, за да се отпразнуваме себе си и живота!

Хич да не ти пука!
Негово Величество Страх и законите Му
Затвори

Последвай ме

Навигация
Затвори

Моята количка

Радваме се да те видим отново !

Парола ще бъде изпратена на вашият email адрес.

Вашите лични данни ще бъдат използвани за подобрена ползваемост на този сайт, за да управлявате достъпа до профила си, както и за други цели, описани в нашите Правила за поверителност и "бисквитки" политика на поверителност политика на поверителност.

Вече имате профил?

Категории