Страх от болка – това е една от най-устойчивите огради, която издигаме между себе си и любовта. Страхуваме се, че ще ни наранят, измамят, изоставят… Какво ще стане, ако той/тя реши да си тръгне, когато аз вече съм се влюбил/а? Как ще понеса това? Колко време ще ми трябва да се съвзема? Ще успея ли изобщо?
Понякога клиентите ми ме засипват с подобни въпроси, провокирани я от предишна опитност, я от детски травми, я от попити ограничаващи убеждения, касаещи същността на противоположния пол…
Изследването на свързването с другия, партньорството и неговите предизвикателства ме увлича и затова му отдавам такова значение и в четвъртъчните онлайн Женски срещи – вижте предстоящите теми.
Този път обаче, вместо да ви забърквам в психологически перспективи и теории, ще ви разкажа една притча за Любовта и Раздялата.
В края на полето стояли Любовта и Раздялата и наблюдавали млада влюбена двойка. Раздялата казала на Любовта:
– Обзалагам се, че ще ги разделя!
Любовта отвърнала:
– Почакай! Дай ми възможност да направя само едно нещо с тях, а след това ти можеш да ходиш при тях колкото пъти искаш. Съгласила се Раздялата. А Любовта се приближила до двамата влюбени, докоснала ги, погледнала в очите им и видяла, как между тях пробягва искра…
Върнала се Любовта при Раздялата и казала:
– Хайде, сега е твой ред!
– Не – отвърнала Раздялата – Сега аз нищо не мога да направя, сега техните сърца са изпълнени с Любов. Ще дойда при тях по-късно…
Минало време. Раздялата се върнала край къщата на онази същата двойка и видяла млади баща и майка с новородено бебе. Раздялата се надявала, че любовта им вече е отминала и затова с надежда пристъпила прага на дома им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Благодарност. Обърнала се Раздялата и казала: – Ще дойда при тях по-късно…
Минало се още време. Раздялата отново се явила при тях – от къщата се носела детска глъч. Бащата се върнал изморен от работа, майката се опитвала да успокои момчетата. Раздялата се надявала, че сега вече тя ще може да ги раздели – все пак за толкова време и Любовта, и Благодарността отдавна трябвало да са напуснали сърцата им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Уважение и Разбиране.
– Ще дойда по-късно – тръгвайки си и този път, казала Раздялата. Минало време. И отново дошла до дома им Раздялата. Погледнала – децата вече били пораснали, бащата – с посребрени коси, обяснявал нещо на синовете си, а майката приготвяла вечеря в кухнята. Вглеждайки се в очите им, Раздялата отново разочаровано въздъхнала – в тях тя видяла Доверие.
– Ще дойда по-късно – казала тя и излязла.
Минало се още време. Надникнала Раздялата отново в този дом и видяла из къщата да бягат внуци, а край камината стояла опечалена и измъчена старица. Раздялата я изгледала и си казала:
– Ето, че настъпи и моето време!
Приискало й се да погледне в очите на възрастната жена, но в същото време тя станала и излязла от дома. Раздялата тръгнала след нея. Скоро старицата стигнала до гробището и приседнала до един гроб. Това бил гробът на нейния съпруг.
– Изглежда, съм закъсняла – казала си Раздялата. – Времето е свършило вместо мен моята работа…
Тогава Раздялата се вгледала в разплаканите очи на възрастната жена. А в тях видяла Спомен – Спомен за Любов, Благодарност, Уважение, Разбиране и Доверие…”
Красива приказка, нали? Терапевтична е и няма да я развалям с добавки какво още е нужно, за да оцелее една връзка дълги години и замесените да се чувстват добре в нея.
Ще кажа само, че един от основните копнежи в любовта е да се слеем, да станем едно с любимия. Потопени в сливането пък ставаме подвластни на нуждата да се отдалечим, за да намерим себе си отново. Иска се осъзнатост и много ясно усещане за граница, за да можеш да участваш в това танго с партньора, без да го настъпваш и буташ, без да го дърпаш и притискаш…
Като терапевт, работещ с двойки, ставам свидетел колко болезнена може да бъде връзката, когато загубим стъпките в танца на сливане и отдалечаване. Понякога липсва усещането за лична граница и връзката се превръща в бездна, в заплаха за засмукване и претопяване. Друг път, партньорът така се плаши от заедността, от сливането, че издига стени, които да го предпазят и става недосегаем…
Партньорство и граници е темата, която ще изследваме в четвъртък, 21 май в Женски срещи. Информацията, упражненията и медитациите са така подбрани, че да подпомогнат и хората, живеещи във връзка и тези, които нямат партньор в момента, да осветят моделите си на поведение по отношение на границите и близостта. Ще се радвам да се видим във виртуалната стая, мили дами.
А вие, господа, които прочетохте това, подкрепете жените около вас да имат време за себе си – после те ще танцуват с вас още по-всеотдайно.
Благодаря ви, че четете този текст, ще се радвам да го споделите!
Мили дами, където и да се намирате, каня ви да станете част от един специален кръг – онлайн Женски срещи за подкрепа и медитация.
